Историята на спелтата и нейното култивиране датира от дълбока древеност – от ранния неолит, съществуват доказателства за отглеждането едновременно в обширни територии, от днешен Иран, Кавказ и Балканите.
Най-ранните сведения за култивирането на спелтата датират 5000 години преди новата ера, в района на Кавказ, северно от Черно Море и северен Ирак.[1]
Много повече източници са налични за масовото отглеждане на спелта през неолитната ера (в периода 2000-2200 години пр.н.е.) в централна Европа, в района на днешна Германия и Полша.
През Бронзовата ера, спелтата се разпространява в Северна Европа, а през Желязната епоха в Централна Европа и Англия измества двузърнестия лимец като основно отглежданата зърнена култура [2]
В гръцката митология, спелтата е дар от богинята Деметра, на гръцкия – „зея“ (ζειά/zeiá). Според митовете, спелтата била дадена първо на гърците, които разпространили „зея“ сред останалите народи и ги научили да я отглеждат и почитат.
Спелтата продължава да е популярна през средновековието, дори до края на 19 век. В определени области, спелтата дори е преобладащвата зърнена култура, с приблизително 94% дял, докато познатата днес хлебна пшеница е имала дял от около 5%.
Спада на популярността на спелтата започва с разработката на породи пшеница с фина черупка, които се овършават с по-малко усилия и на такива, способни на по-голям добив на единица площ. Тенденцията продължава с индустриалната революция и механизацията на земеделието, разразботката на химическите торове и препарати.
Негативните ефекти на технологичният напредък са познати на всички – прекомерната употреба на опасни за здравето пестициди, хербициди, фунгициди и други химически препарати, които оставят следи в зърното. Негативи има и за околната среда, изчезването на редица видове птици се дължи на веществата. Предплога се, че и масово изчезване на пчелите в световен мащаб се дължи на прекомерната употреба на определени инсектициди. [3,4]
С по-нататъчното развитие на технологиите, изобретяването на комбайна дава огромно предимство на хлебната пшеница, тъй като зърното може да бъде събирано без нужда от допълнително лющене, драматично. Спелтата от друга страна, има твърда черупка пълна с влакнини, която след овършаване от зърнокомбайн изисква допълнително лющене преди последваща обработка. [5]
Източници:
[3]. Crop Pollination Exposes Honey Bees to Pesticides Which Alters Their Susceptibility to the Gut Pathogen Nosema ceranae. Jeffery S. Pettis, Published: July 24, 2013 – http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0070182
[4]. http://e360.yale.edu/features/behind_mass_die_offs_pesticides_lurk_as_culprit
[5]. p 153. Pseudocereals and Less Common Cereals – Grain Properties and Utilization Potential,
Editors: Belton, Peter S., Taylor, John R.N. (Eds.) – http://www.springer.com/in/book/9783540429395
